Въпреки че репресиите срещу Фалун Дафа в Китай могат да бъдат определени като ужасяващи, трудно е нещо да се сравнява с насилственото отнемане на органи, на което са подложени последователите на практиката. От 2000 г. до днес китайският режим е изградил една брутална система, която по същество третира своите граждани като жертвен материал. В рамките на тази система, болниците в сътрудничество със силите за сигурност, затворите и армията, създават един огромен жив „резерв“ за органи, който може да предостави при поискване орган за трансплантиране в най-кратки срокове в замяна на невинен човешки живот.
Читателите вероятно знаят, че съществуват криминални организации с подобна дейност. Те обаче са преследвани от правоохранителните органи и осъждани от правителствата и обществеността. Единствено в Китай насилственото отнемане на органи е превърнато в държавна политика и се приема като нещо приемливо и дори желателно от мнозина в партията. Само китайският режим насочва ресурси и хора за осъществяването на отнемането на органи и развива нужната за растеж инфраструктура. Това включва изграждането на нови модерни центрове за трансплантации и поддържане на бази данни с информация за съвместимостта на органите на затворниците - потенциални донори.
Първоначални разкрития
Първите сигнали за насилственото отнемане на органи от практикуващи Фалун Дафа в Китай се появяват малко след 2000-та година, когато бивши затворници и свидетели започват да споделят ужасяващи разкази за медицински тестове и изчезнали задържани. Вероятно най-значими са показанията на Уан Гочи - китайски лекар, търсещ политическо убежище. Той свидетелства пред Конгреса на САЩ, че е извличал кожа и роговици от над 100 екзекутирани затворници за трансплантационния пазар в болница към Паравоенната полицейска бригада в Тиендзин, като в поне един случай затворникът все още е дишал по време на процедурата. Като специалист по изгаряния, Уан разкрива, че е виждал други лекари да изваждат жизненоважни органи от екзекутирани затворници, които след това са продавани на чужденци.
През декември 2005 г. заместник-министърът на здравеопазването на Китай признава, че използването на органи от екзекутирани затворници за трансплантации е широко разпространено, като случаят е такъв при до 95% от трансплантациите в страната. Той обещава мерки за предотвратяване на злоупотребите. Както често се случва, когато имаме работа с китайския режим, обещанията остават неизпълнени, ето защо през 2006 г. Световната медицинска асоциация (WMA) настоява Китай да спре използването на затворници като донори.
Така стигаме до 2006 г., когато канадските адвокати и защитници на човешките права Дейвид Килгор и Дейвид Матас публикуват своя доклад „Кървава реколта“. Там те събират първите систематични доказателства за държавно организираното отнемане на органи в Китай. Те установяват, че китайски болници предлагат органи за трансплантация с необичайно кратки срокове за изчакване – често едва няколко дни. Това е невъзможно без мащабна, предварително изградена система за донорство - такава, каквато в Китай няма и до ден днешен. Интервюта с бивши затворници разкриват принудителни медицински изследвания, целящи единствено оценка на здравето на органите, без грижа за цялостното състояние на самите затворници.
Докладът до голяма степен успява да убеди международната общност в сериозността и мащаба на злоупотребите в Китай и поставя началото на повсеместното приемане на правдоподобността на тези твърдения.
Доказателства и свидетелства
От 2006 г. насам, благодарение на усилията на разследващи и последователи на Фалун Дафа са събрани огромен обем доказателства, потвърждаващи продължаващото отнемане на органи от практикуващи Фалун Дафа.
Вероятно най-показателен е случаят от 2024 г. на първия оцелял след насилствено отнемане на органи - Чен Пей Мин.
Чен Пей Мин напуска болничното си легло с разрез на тялото и след това като по чудо успява да избяга от Китай и да замине за Запад. Освен разреза, в подкрепа на разказите му са и резултатите от скенерите на тялото му, които показват липса на части от черния и белия му дроб. Зад свидетелствата му застава бившият помощник-държавен секретар на САЩ Робърт Дестро, който ги описа като „неопровержими доказателства“ за систематичност.
Други бивши затворници, предимно практикуващи Фалун Дафа, редовно съобщават за необясними медицински прегледи, фокусирани върху здравето на органи като черен дроб, бъбреци и сърце, без последващо лечение. Мнозина свидетелстват за изчезвания на съкилийници след такива тестове.
Освен жертвите, много от непосредствените извършители предоставят ключови разкрития. Това обикновено са служители в китайски болници, потърсили убежище извън Китай. Китайските лекари описват самия акт на отнемане на органите, мащабите, потайността и организацията.
Разследващи са открили, че част от центровете открито промотират тази си дейност на своите уебсайтове. Там те говорят за мащаба, невиждано кратките времена за изчакване на органи, а в единични случаи дори и произхода - последователи на Фалун Дафа.
Лекари и служители на центрове за трансплантации открито рекламират това и в лични разговори или по телефона с разследващи, които се представят като пациенти. Те с ентусиазъм обещават „органи от Фалун Гонг“.
Задълбоченият анализ на трансплантационните центрове в Китай рисува същата ярка картина. След началото на преследването на духовната практика Фалун Дафа през 1999 г. до днес тази индустрия преживява невиждан разцвет. Така преди 1999 г. в Китай има под 100 центъра за трансплантации. През 2016 г. докладът „Кървава реколта/Клането“ описва подробно около 700 трансплантационни болници, които според авторите имат капацитет да извършат 100 хиляди операции годишно. Страната активно инвестира в обучението на нов трансплантационен персонал, като според данни от 2014 г. в Китай има 10 хиляди специалисти в тази област.
Реакции на режима
Наедно с трупащите се доказателства, започва да нараства и международният натиск върху Китай с призиви за спиране на насилственото отнемане на органи и независимо разследване. Въпреки това до ден днешен китайският режим възприема стратегията на категорично отричане и отклоняване на въпроса, когато става въпрос за официалната им позиция.
Трябва да отбележим, че режимът не адресира по правдоподобен начин никое от специфичните доказателства, поддържащи обвиненията. Вместо това той генерално отрича, без да прави значителни опити да обори доказателствата. Вместо това полага усилия за потискане на свързани дискусии и разпространение на релевантна информация.
Исторически, все пак в няколко отделни случая комунистическият режим е нарушавал стратегията си на категоричното отричане. Например през 2013 г. в отговор на международния натиск страната обяви, че затваря системата за принудителен труд, за която е силно критикувана, включително в контекста на насилствено отнемане на органи. За съжаление т.нар. „затваряне“ по-скоро е сведено до преименуване и други фасадни промени, целящи да хвърлят прах в очите на международната общност.
През 2015 г. режимът обяви, че прекратява използването на органи от затворници (включително и Фалун Дафа) и преминава на доброволна дарителска система. Но до ден днешен дарителската система е в зародишен етап. Първата причина за това са културните особености в страната, заради които хората не гледат с добро око на нарушаването на целостта на човешкото тяло след смъртта. Втората е липсата на „мотивация“ от страна на институциите, заради съществуването на огромна банка от органи, изградена покрай преследването на Фалун Дафа, за която говорихме по-горе.
За да потулва дейността си и да потушава отворени дискусии, китайският режим отделя извън граница огромни ресурси и използва разнообразни средства, които варират от заплахи, подкупи, финансово стимулиране, политически натиск и т.н.
Как и в какви мащаби се осъществява насилственото отнемане на органи
Един от най-ужасяващите аспекти на насилственото отнемане на органи в Китай от практикуващи Фалун Дафа и като цяло от затворници на съвестта е системността. Режимът е изградил една добре смазана поточна линия, която работи автоматично за доставяне на органи за трансплантационната индустрия.
Организационната структура на тази система включва специализирани болници, военни медицински центрове и дори мобилни единици за отнемане на органи. Практикуващите Фалун Дафа са главните жертви, основно заради статута им на преследвани, огромния им брой и доброто общо състояние заради водения здравословен начин на живот.
Процесът на селекция започва още в лагерите за „трансформиране“, където затворниците редовно са обект на медицински изследвания, включващи кръвни проби, рентгенови снимки и проверки на органите. Резултатите се съхраняват в централизирана база данни, позволяваща бързото намиране на подходящ донор при нужда. При наличие на платежоспособен пациент, системата може да осигури съвместим орган в рамките на няколко дни - срок, който е невъзможен, ако се разчита на доброволна програма за снабдяване на органите (в такъв случай трябва да изчакате някой да почине от неестествена смърт, при което органите му да са запазени, съвместими, относително близки за пренасяне и здрави).
През 2018–2019 г. бе проведен Китайският трибунал в Лондон - независим граждански трибунал, председателстван от изтъкнатия британски юрист сър Джефри Найс. След близо година изслушвания на свидетели, лекари и разследващи, трибуналът заключи, че насилственото отнемане на органи се извършва „в цял Китай“ „в огромен мащаб“, като Фалун Гонг е най-вероятният основен източник на органи, а уйгурите са следващата голяма група жертви.
Вече споменахме и другия мащабен доклад от 2016 г. на Дейвид Килгор, Дейвид Матас и Итан Гутман. Тримата специалисти откриват, че Китай има над 700 трансплантационни центъра, по-голямата част от които изградени след началото на преследването на Фалун Дафа през 1999 г. Те поддържат необходимия персонал и са напълно оборудвани, за да извършват между 60 и 100 хиляди трансплантации годишно.
Кой стои зад насилственото отнемане на органи
Не би трябвало да е изненада, ако кажем, че злоупотреби от такъв мащаб няма как да се случват без благословията и подкрепата от най-високите етажи на властта в Китай. Комунистическият режим изиграва централна роля - от идеология до организация и налагане.
Режимът, чрез своите средства за дезинформация, очерня и дехуманизира преследваната група - важно условие за утвърждаване на систематичния характер на злоупотребите. Той също създава и необходимите институции, които правят възможни заобикалянето или корумпирането на съдебната система, за да може всичко описано досега да се случва. Това включва печално известното Управление 610, което при създаването си получава извънредни права, за да може да извършва преследването на практикуващи Фалун Дафа.
Властта в Китай осигурява и правен „чадър“ на всички медицински лица и служители по сигурността, които са въвлечени в насилственото отнемане на органи. Техните действия, макар незаконни и неетични, не носят никакви негативни последствия за извършителите. Вместо това, често партията ги награждава, а тези, които отказват да ѝ сътрудничат - биват наказвани.
По-голямата част от болниците, които извършват трансплантациите, а и понякога извличат органите от затворници на съвестта, са държавни. Макар и да има изключения, в по-голямата си част те са построени, финансирани и ръководени от режима.
Всичко това се „захранва“ от местата за задържане на практикуващи, отново управлявани от държавните органи за сигурност - полиция и военни. Те осигуряват грубата сила, която е нужна за извършване на подобна дейност в голям мащаб.
Отново режимът свързва местата за задържане с медицинските институции чрез създаване на изчерпателна база данни с изследванията на затворниците. Благодарение на тази информация, трансплантациите в страната могат да стават в такива кратки срокове и по този начин по-лесно да привличат повече и по-платежоспособни пациенти.
Цензуриране на информацията
В Китай темата за Фалун Дафа (Фалун Гонг) и особено за насилственото отнемане на органи от последователите на практиката е строго табу и подлежи на системна цензура. От началото на преследването през 1999 г. китайските власти не само забраняват всякаква публична дискусия за Фалун Дафа, но и активно потискат, премахват или изкривяват информацията за нарушенията на човешките права срещу тази група, включително и за отнемането на органи.
Властите използват широка гама от цензурни инструменти – от блокиране на интернет съдържание и изтриване на публикации в социалните мрежи до сплашване и преследване на хора, които се опитват да разпространяват подобна информация. Дори когато се появяват международни разследвания, доклади или свидетелства – като тези на Дейвид Килгор, Дейвид Матас и Итан Гутман – китайските държавни медии или напълно ги игнорират, или ги представят като „антикитайска пропаганда“ и „измислици на култа Фалун Гонг“. Журналисти, адвокати и правозащитници, които се опитват да изследват или отразят проблема, често са обект на дипломатически и икономически натиск.
Дори в международен план, когато оцелели или свидетели на насилствено отнемане на органи дават пресконференции и интервюта, китайските власти реагират с кампании за очерняне и опити за сплашване. Много от китайците извън граница са изнудвани със сигурността на техните семейства, които все още са в Китай. Това превръща Фалун Дафа и насилственото отнемане на органи в Китай в една от най-строго цензурираните и контролирани теми в съвременен Китай.
Мотиви
Друго нещо, което отличава насилственото отнемане на органи в Китай от навсякъде другаде, е мотивът. Логично е да предположим, че китайският режим извършва такива злоупотреби с цел финансово облагодетелстване или поддържане на властта си, както е навсякъде другаде. Но в Китай може да се каже, че това не е водещото. Макар че определено трансплантационната индустрия в Китай генерира финансови средства, те са незначителни в контекста на цялата икономика на страната. В същия момент цената за поддържане на преследването на Фалун Дафа е огромна във всеки един аспект - чисто като материални ресурси, човешки, социален и имиджов.
Например системата за сигурност в страната, която е отговорна за осъществяването на преследването на практиката, дълги години има по-голям бюджет от „Освободителната армия“ на Китайската комунистическа партия. Усилията за спиране на изтичането на информация за насилственото отнемане се разпростират по цял свят, за което режимът плаща висока цена. Въпреки натиска върху чужди правителства и международни институции, лобирането и дипломатическите кампании, опитите за дискредитиране на разследванията и на самите практикуващи зад граница, успехът е ограничен. Да не забравяме и косвените загуби: опетнена репутация на страната, недоверието на международната общност и постоянното социално напрежение, което поддържането на такава политика поражда.
Така към днешен ден остава водещо единствено ирационалното желание на режима да унищожи духовната група. Въпреки че е преминало различни метаморфози по време на различните ръководства на страната през последните 25 години, това желание остава живо. По-горе използваме думата „ирационалното“ не случайно - след над 25 години репресии, използващи най-бруталните средства, на които са способни човешките същества, включително и отнемането на органите от целевата група, перспективата за изличаване на практиката изглежда все по-далечна и невероятна.
Международна подкрепа за предотвратяване на насилственото отнемане на органи
Въпреки неоспоримите доказателства и почти универсално приемане на твърденията за насилствено отнемане на органи, мерките от страна на международната общност могат да се определят в най-добрия случай като частични.
Независимо че редица страни са признали отнемането на органи в Китай като престъпления срещу човечеството, конкретните действия остават ограничени главно до декларативни заявления и резолюции. Европейският парламент е приел няколко резолюции, осъждащи насилственото отнемане на органи в Китай. Отделни държави като Израел, Тайван, Норвегия и Испания са въвели законодателни мерки, забраняващи или ограничаващи трансплантационния туризъм към Китай.
Международните медицински организации, включително Световната здравна организация, остават мълчаливи по въпроса или се ограничават до общи призиви за етични стандарти. Престижни медицински списания продължават да публикуват изследвания, базирани на данни от китайски трансплантационни центрове, без да поставят въпроси за произхода на органите. Тази пасивност на медицинската общност де факто легитимира системата.
Икономическите и геополитическите интереси играят решаваща роля в ограничаването на международната реакция. Много държави се въздържат от твърди мерки срещу Китай поради търговските си отношения с втората най-голяма икономика в света.
Също така китайските консулства използват редица задкулисни подходи, за да спечелят влияние над индивидуални политици и дори цели партии, чрез което осуетяват предприемането на по-сериозни мерки. Дори когато се приемат резолюции или се правят официални заявления, те рядко се съпровождат от реални санкции или ограничения, които биха имали практически ефект върху китайската трансплантационна индустрия.
Въпреки всичко казано, реакциите на международната общност имат значително влияние и голямо значение в борбата за ограничаване и противопоставяне на тези престъпления срещу човечеството.
