В навечерието на преследването
Скоро след представянето си пред обществото през май 1992 г. Фалун Дафа става една от многото цигун практики, част от Китайската асоциация за изследване на цигун. Практиката започва да привлича последователи с значителни темпове, като голям брой членове на управляващата Китайска комунистическа партия и техните семейства започват да практикуват и изучават практиката. Така за няколко години Фалун Дафа се превърна в най-голямата духовна общност в Китай.
Така първите няколко години практиката се радва на пълна подкрепа от страна на китайския режим, като няколко държавни институции и учреждения стават домакини на семинарите и лекциите на основателя на практиката Ли Хунджъ. Той получава и няколко държавни отличия и награди. Още има запазени архивни кадри от програми на държавните телевизии, където водещите директно промотират практиката на Фалун Дафа и призовават повече хора да се запознаят с нея. Често се цитира държавно изследване, според което практикуващите Фалун Дафа спестяват значителна сума пари на изпитващата сериозни затруднения в този период система за здравеопазване.
Големият разлом се случва през 1996 г., когато Фалун Дафа е принудена да се оттегли от Китайската асоциация за изследване на цугун след натиск от страна на правителството за въвеждане на такси за практикуване и интегриране на структури на партията сред практикуващите.
Оттеглянето има непосредствени последствия. В някои провинциални държавни издания се появяват първите статии, критикуващи Фалун Дафа, а Общественото бюро за сигурност започва да следи и събира информация за последователите на практиката. Забранява се и по-нататъшно публикуване на книгите на Фалун Дафа, които вече са станали международен бестселър.
На фона на растящото напрежение, растежа на практиката продължава. Така се стига до началото на април 1999 г., когато местен вестник в град Тиендзин публикува статия с неверни обвинения срещу Фалун Дафа. Авторът на статията е зетят на члена на Бюрото по сигурност и постоянната комисия на Политбюро Луо Ган, който ще играе централна роля в организирането и осъществяването на преследването на практиката.
При подобни предишни инциденти практикуващите успяват чрез протести да издействат съответните медиите да публикуват опровержение на невярната информация. Ето защо отново се събират между 19 и 24 април пред редакцията в Тиендзин, за да протестират срещу публикацията. Този път обаче този подход не дава обичайните резултати. Вместо това Общественото бюро за сигурност изпраща частите за борба с безредиците, в резултат на което няколко практикуващи са бити, а 45 - арестувани.
Местните власти обясняват, че заповедите им идват директно от Пекин и без тяхното одобрение не могат да освободят задържаните. Полицията „подсказва“ на практикуващите, че само в китайската столица могат да разрешат проблема.
Така се стига до 25 април 1999 г. Над 10 хиляди практикуващи се събират на мирен протест пред Централният офис за приемане на жалби в Пекин. По неизвестна причина полицията пренасочва тълпата пред Джонанхай, районът, в който се помещават по-голямата част от офисите на централното правителство.
Същия ден тогавашния премиер Джу Жундзи приема представители на протестиращите. След разговори премиерът ги уверява, че държавата не е срещу практиката и обещава да изпълни исканията им за освобождаване на арестуваните, спиране на тормоза и ограниченията върху книгите на Фалун Дафа. Още преди края на деня арестуваните в Тиендзин са освободени и всички си отдъхват, след като привидно проблемът е разрешен по доброжелателен начин.
Как започва преследването
Зад проблемите на практиката обаче стои друга фигура - главният партиен секретар Дзян Дзъмин. За разлика от своя колега Джу Жундзи, Дзян Дзъмин съвсем не е във възторг от мащаба и независимостта на практиката. Вместо разбиране,събирането на толкова много хора пред Джонанхай предизвиква у него несигурност и гняв.
Непосредствено след протеста той окончателно взема решението да унищожи практиката и прави първата стъпка за задвижването на държавната машина срещу Фалун Дафа. Тесен кръг висши партийни кадри получава писмо, което обявява мирната медитативна практика за основен враг на партията.
Според журналистически сведения повечето от колегите му реагират с недоумение и прикрито неодобрение. „Уошингтън поуст“ пише: „Еднолично Дзян Дзъмин взима решението да унищожи Фалун Гонг... смятайки го за лесна мишена“.
След писмото от април до политическата върхушка, Дзян Дзъмин пуска сред членовете на партията на всички нива в цял Китай подобни документи, повтарящи опорните точки на оригинала.
На 10 юни 1999 г. Постоянният комитет на Политбюро създава Управление 6-10 и го натоварва с организирането и осъществяването на кампания за унищожението на Фалун Дафа. Въпреки че Китай далеч не може да се нарече правова държава, все пак страната има конституция и закони, които се оказва, че противоречат със задачите на Управление 6-10. За да преодолее това „неудобство“, Постоянният комитет на Политбюро дава на новосъздадената организация извънредни права, които ефективно я поставят над закона.
След малко повече от месец, на 20 юли, започват и масовите репресии. Стотици последователи на Фалун Дафа са арестувани, а два дни по-късно режимът официално обявява забраната на практиката.
Необходимо е да се вметне, че според юристи, нито Китайската комунистическа партия, нито Управление 6-10 имат авторитета да действат от името на държавата при предприемането на подобни мерки срещу Фалун Дафа. Още повече според китайски адвокати и експерти по международно право, забраната на практиката сама по себе си е незаконна предвид китайското и международното законодателство.
Първоначално медиите обявяват, че Фалун Дафа е забранена, защото представлява заплаха за социалния ред и защото „тиестичните“ ѝ принципи Истинност, Доброта, Търпение са несъвместими с марксисткия материализъм.
Това противоречи на популярните възгледи, налагани повсеместно от китайските власти, че Фалун Дафа е забранена, защото е „зла религия“ или „зъл култ“. Този етикет е измислен три месеца след началото на преследването, като мярка за борба с нестихващата обществена подкрепа към практиката и е ново оправдание за забраната.
При всички случаи официално изтъкнатите от режима причини са повърхностни и подвеждащи. Какво в действителност става причина в рамките на няколко години отношението на правителството в Китай да се обърне от почти повсеместна подкрепа към безмилостни масови репресии?
Популярността на практиката
Към 1999 г. държавна анкета установява, че 70 милиона души практикуват Фалун Дафа само в Китай. Последователите на практиката пък смятат, че тази цифра може да е достигнала до 100 милиона през 1999 г., привличайки толкова хора едва в рамките на 7 години. Важно е да се отбележи, че тези цифри надвишават броя на членовете на ККП.
Част от последователите са висши служители, членове на партията, учени, преподаватели, лекари, полицаи, военни и всякакъв друг вид общественици. До преследването 1 на всеки 13 китайски граждани се асоциира с практиката по някакъв начин.
Сами по себе си тези цифри ни позволят да си представим как една параноична организация като Китайската комунистическа партия, завладяна от несигурност по отношение на своята легитимност и обсебена от желание за контрол, би се почувствала заплашена.
Политическа мотивация и завист
Както споменахме, основната фигура, стояща зад репресиите над Фалун Дафа е бившият лидер на ККП, Дзян Дзъмин. Той еднолично поставя началото на преследването срещу духовната практика въпреки несъгласието и неразбирането на други високопоставени фигури. За да се запознаем по-задълбочено с подбудите му трябва да разгледаме миналото му и позицията в която се намира към 1999 г.
Дзян Дзъмин се изкачва на власт основно заради подкрепата на клането на площад Тиенанмън през 1989 г., където застава в лагера на партийните “хардлайнери”. Тези събития го изстрелват от ролята на кмет на Шанхай, достигнал тавана на своята политическа кариера, до позицията на главен секретар на партията.
Въпреки неочаквания възход той не се радва на особена популярност и подкрепа. Голяма част от колегите му смятат, че позицията му е временна и очакват бързо да бъде заменен.
Репутацията му е на човек, който „се старае да изглежда на място, но който всъщност нищо не върши“. След серия гафове пред световни лидери, общественият му имидж също е разклатен и често става обект на подигравки.
Всичко това го прави още по-чувствителен към бързия растеж и популярност на Фалун Дафа, която привидно с лекота получава похвали и подкрепа почти от всички, включително от много правителствени агенции.
Според редица от неговите приближени, тези обстоятелства предизвикват у него завист и го тласкат към ръба на отчаянието.
Освен лични, Дзян има и политически причини. Той вижда в преследването рядка възможност да укрепи подроненото си влияние. Използвайки репресиите като предтекст, той успява да установи пълен контрол над апарата за сигурност. Създава и няколко агенции с правомощия отвъд закона, които да се занимават с преследването на Фалун Дафа и отговарят пряко и единствено пред него.
Всичко това му дава огромно предимство и поради факта, че не малко хора във висшите слоеве на партията стават уязвими, тъй като те или техни близки практикуват Фалун Дафа. Той толкова умело използва репресиите, че неговата фракция дълги години доминира политическата сцена, като и до днес е фактор в Китай, години след смъртта му и въпреки политическите чистки на Си Дзинпин.
Вестник „Уошингтън поуст“ в публикация, отразяваща преследването на практиката в Китай, казва: „репресиите срещу Фалун Дафа са предприети, за да се демонстрира и затвърди властта на китайското ръководство... Източници, близки до комунистическата партия твърдят, че членовете на Постоянния комитет на Политбюро не подкрепяли единодушно репресиите и че президентът Дзян Дзъмин сам е решил, че Фалун Дафа трябва да бъде ликвидирана.“ Позовавайки се на партиен служител, в същия материал се отбелязва: „това очевидно е много лично за Дзян“.
В допълнение е важно да се отбележи, че кампанията срещу медитативната практика, е типична за тактиките на ККП. Историята на партията е осеяна с подобни насилствени кампании срещу различни сегменти от обществото, които имат за цел чрез всяване на страх да държат хората в подчинение.
Идеологическа и политическа независимост
В днешни дни сме свикнали да вярваме, че в едно нормално общество, фактът, че част от членовете му не споделят разбиранията на ръководната прослойка, не води до смъртоносни кампании и преследвания, целящи унищожаване на инакомислещите. Това важи с още по-голяма сила, когато говорим за хора, занимаващи с медитация, далеч от идеята за каквато и да е роля на политическата сцена. За съжаление комунистическото общество се разминава от представата ни за „нормално“.
Един от ръководните постулати в комунизма е, че неговите идеолози вече са стигнали до истината, която ще доведе човечеството до финалния етап на еволюцията на човешкото общество и ще спаси човечеството от всякакво страдания и нещастие. Комунистите вярват, че в името на общото благо, е оправдано всяко действие, което по субективна преценка ускорява достигането на тази крайна цел. Това заедно с факта, че комунизмът е „атеистична“ идеология, която отхвърля идеята за висша сила, която да налага възмездие за действия, противоречащи на традиционния морал, ни дава една взривоопасна смес отговорна за смъртта на над 100 милиона души и голям контингент идеологически отровени хора, които с лекота прибягват към неоправдано насилие.
От друга страна основателят на практиката Ли Хонгджъ активно представя практиката под формата на лекции между 1992 и 1994 г. След това Фалун Дафа се разпространява от уста на уста и чрез неформална мрежа от доброволци, които помагат на желаещите да научат упражненията в парковете.
През 1996 г. Фалун Дафа се оттегля от държавната Асоциация за изучаване на цигун след натиск от страна на ръководната партия за събиране на членски внос и интегриране на партийни структури. Така Фалун Дафа става най-голямата общност в Китай извън контрола на партията.
Въпреки че този ход може да се интерпретира като проява на неоправдано непокорство, в основата му лежи желанието на основателят на Фалун Дафа, Ли Хонгджъ, да запази уникалната ѝ същност и тя да остане индивидуална и достъпна за всеки – свободна от политическо влияние, без стриктна организация, членски списъци и т.н.
Отвличания и лишаване от свободa
Началото на репресиите срещу Фалун Дафа връща най-мрачните дни на Културната революция. На 20 юли 1999 г. новосъздаденото от Дзян Дзъмин Управление 6-10 започва координирана кампания на масови арести в цялата страна. Първоначално са задържани няколко хиляди души, смятани за ключови фигури. В следващите дни броят на арестуваните нараства лавинообразно, като само до края на месеца са задържани десетки хиляди из цялата страна. До края на годината предполагаемият брой задържани достига до сто хиляди.
Режимът използва широк набор от методи за задържане - от официални арести до извънсъдебни отвличания. Практикуващите са задържани освен в трудово-превъзпитателни лагери също и в затвори, центрове за промиване на съзнанието и психиатрични болници. Според международни правозащитни организации, за да принудят задържаните да се откажат от практиката, те са подлагани на различни форми на брутални изтезания. Много от задържаните “изчезват” за месеци, като никой от близките им не знаят къде се намират и дали още са живи или не.
Особено тревожна е употребата на психиатрични заведения като инструмент за репресии. Здрави хора са диагностицирани с психични заболявания единствено заради убежденията си и са подлагани на принудително "лечение" с психотропни вещества. Тази практика е документирана от редица международни организации, включително "Амнести интернешънъл".
Управление 6-10 създава и система от квоти за арести, които местните власти трябва да изпълняват. Това води до масови произволни задържания, при които полицията понякога арестува и случайни хора, за да покрие зададените цифри. Задържаните са лишавани от основни права като достъп до адвокат или връзка със семействата си.
Трудови лагери и робски труд
Системата "Лаогай" (劳改) е създадена по съветски модел и представлява мрежа от трудови лагери, в които задържаните са принуждавани да работят до 20 часа дневно при крайно тежки условия. В лагера те произвеждат различни видове стоки за износ – играчки, дрехи, електроника и коледни украшения.
Според разследващият журналист Итън Гутман до края на 2000 г. за кратък период от време практикуващите Фалун Дафа представляват половината от всички задържани в системата за принудителен труд “Лаогай”, където общо за държани между 3 и 5 милиона души. С времето техният брой намалява, като към 2012 г. те представляват между 15 и 20% от всички задържани, което от своя страна се равнява на “половин милион души във всеки даден момент”.
Важна особеност на системата е, че за изпращане в трудов лагер не се изисква съдебен процес. Полицията разполага с правомощия да задържа хора административно за срок до 3 години с възможност за удължаване, което позволява масови задържания без съдебна процедура.
В лагерите цари пренаселеност, недохранване и липса на медицински грижи. Задържаните работят с токсични материали без защитно оборудване, което води до тежки здравословни проблеми. Поради недостиг на легла, те спят на смени.
През 2012 г. международното внимание е привлечено от случай в САЩ, когато жителка на Орегон открива писмо в коледна украса от голяма търговска верига. Писмото е написано от затворник в лагер в провинция Шандун и разкрива нечовешките условия там.
През 2013 г. китайското правителство официално обявява закриване на системата за "трудово превъзпитание". На практика обаче много от лагерите просто са преименувани на "центрове за правно образование" или "центрове за детоксикация", запазвайки същата дейност.
Задържаните там последователи на Фалун Дафа са подложени на особено жестоко отношение. Освен принудителния труд, те преминават през интензивни сесии на "идеологическо превъзпитание". При отказ да се откажат от убежденията си са подлагани на физически и психологически тормоз.
Изнасилвания и изтезания
Обикновено, когато правораздаващите органи имат работа с някой престъпник, за тях е достатъчно да го изолират от обществото чрез лишаване от свобода. Но с последователите на Фалун Дафа нещата не стоят така - в действителност те не са виновни за нищо и не са заплаха за другите, и така престоят им в затвора далеч не е целта на репресиите. Всъщност истинската цел на китайския режим е със всички възможни средства да принуди тези хора да потъпкат съвестта си да се откажат от това, в което вярват.
Всичко това е част от така наречения процес на „трансформация“. На него са подложени задържаните практикуващи, а търсеният ефект е те да бъдат пречупени и да подпишат документи, с който се отказват от практиката и я обявят за опасна. А след това да дадат своя принос за „трансформирането“ на останалите. За голяма част от успешно трасформираните, този акт е в остър разрез с ценностите им и предателсво срещу техните дългогодишни приятели, семейство, съмишленици, а често и на тях самите. Те се съгласяват единствено защото не могат да издържат безмилостното насилие и тормоз на който са подлагани.
За режима в Китай няма похват, който е твърде брутален или нехуманен – побои, включително с електрически палки, пробождане на чувствителни части с бамбукови пръчки и други остри предмети, насилствено хранене, изгаряне/жигосване, затваряне в тясни клетки или връзване в неудобни и болезнени позиция за дълги периоди от време, продължително лишаване от сън, инжектиране на психотропни вещества, уреди за изтезания и излагане на екстремни температури с малко или без дрехи и др. Плашещо чести са изнасилванията и нарочни удари срещу гениталиите и на други чувствителни части, както при жените, така и при мъжете.
След началото на 2000 г., медии и независими организации като „Амнести интернешънъл“ и „Фрийдъм Хаус“ широко документират случаи на изтезания на практикуващи. Сайтът minghui.org е събрал свидетелства и доказателства за над 100 000 такива случая. Заради усилията, които полага режимът да прикрие своите престъпления, може да се предположи, че броят на случаите, за които никога няма да разберем е много пъти по-голям.
Насилствено отнемане на органи
За изненадва на китайският режим дори след като насочва целият държавен апарат срещу последователите на Фалун Дафа, без никакъв вид ограничения в подход и ресурси, практиката, която е трябвало да бъде унищожена за три месеца, е все така жива в сърцата на последователите си. Нещо повече, значителен процент от практикуващите, подложени на “трасформация”, устояват на натиска, понякога успяват дори да убедят мъчителите си в своята невинност и успешно да се противопоставят на репресиите по мирен път.
Така режимът, изправен пред перспективата да има милиони свои граждани, които не може да сплаши и пречупи, търси ново решение. Още преди 1999 г. в Китай на локално ниво се експериментира с насилствено отнемане на органи, като най-често жертвите са политически дисиденти или етнически малцинства като уйгурите. След 2000 г. партията се обръща именно към този вид зверство за решаване на проблема си със мирната медитативна практика, която отказва да бъде заличена.
Един от най-ясните индикатори за мащаба, за който говорим, е невижданият растеж на трансплантационната индустрия в Китай. През 2000 г., една година след началото на преследването срещу Фалун Дафа, в страната функционират малко над 100 центъра за трансплантации с ограничен капацитет. Само за десетилетие този брой нараства многократно - до над 600 през 2010 г. Към 2022 г. официалните данни сочат съществуването на над 1300 лицензирани центъра, което представлява безпрецедентен ръст от близо 900% спрямо 2000 г. като е важно да се отбележи, че с годните болничните комплекси стават все по-мащабни и солидно финансирани, докато програмата за доброволно даряване на органи продължава да бъде в зародишен етап.
Водещи центрове като Първа централна болница в Тиендзин и болницата в Чанчун се превръщат в международни хъбове за трансплантации, предлагащи органи в рамките на седмици или дори дни – срокове, които са медицински невъзможни при система, разчитаща единствено на случайни донори или екзекутирани затворници. Някои от тези болници се хвалят с извършването на хиляди трансплантации годишно, което далеч надхвърля официално обявения брой донори в цялата страна.
Задържаните практикуващи често са подлагани на тестова за кръвната група и състоянието на вътрешните органи, след като са били бити и изтезавани; разследващи журналисти, представящи се като потенциални пациенти, получават директни уверения, че могат да им бъда присадени органи от “Фалун Гонг”; китайски лекари свидетелстват за участието си в отнемането на органи при съмнителни обстоятелства и в големи мащаби; случаи на замяна на отхвърлен орган в рамките на часове; разкази на роднини, които виждат телата на своите починали след задържане близки с извадени жизненоважни органи. Това е само част от списъка с над 50 доказателства, събрани от независими разследващи органи. Те рисуват брутална картина на една индустрия, захранвана с телата на живи хора като всички нас.
Смъртни случаи
Като изключим многобройните случаи на насилственото отнемане на органи, при задържането на практикуващи в Китай физическото им унищожение не изглежда да е основната цел на китайския режим. По-скоро правителството се стреми “да реформира” практикуващите. Въпреки това, за да направи възможно бруталното третиране на арестуваните, на случаите на смърт се гледа със пълно снизхождение, а чисто документално такива случаи се оправдават с някаква измислена причина, като самоубийство или сърдечен удар, като жертвите се кремират веднага след смъртта. Често практикуващите са освобождавани, когато са в особено тежко състояние след изтезания и побои, така че жертвата да не умре в ареста и на силите за сигурност да не им бъде търсена отговорност.
Сред най-честите причини за смъртните случаи в арестите са побоите с електрически палки, провисване за китки и глезени за дълги часова, изгаряния с ютии или други предмети и инжектиране на увреждащи нервната система вещества.
Друг особено смъртоносен метод, причина за около десет процента от документираните смъртни случаи, е принудителното хранене. В знак на протест срещу незаконното задържане и изтезания, практикуващите Фалун Гонг често обявяват гладни стачки. В отговор полицаи и затворници, със или без медицинска подготовка, "хранят" стачкуващите, като вкарват гумена тръба през носа и трахеята до стомаха. Когато вливаната течност – варираща от физиологичен разтвор до урина – попадне директно в белите дробове, това води до мъчителна смърт.
Друга основна причина за смъртни случаи е изтощението, недохранването и липсата на медицински грижи в трудовите лагери. Политическите затворници в Китай могат да бъдат административно осъдени на до три години в принудителни трудови лагери без изобщо да се изправят пред съдия.
Освен изтощението от интензивния физически труд, на затворниците се дава минимално количество храна – често само туршия и малка суха питка. Не е рядкост храната да е пълна с червеи, а питейната вода е оскъдна. Изпаренията от лепило и други химикали, свързани с работата им, в комбинация с лошите санитарни условия, недохранването и изтощението, водят до неустановен брой смъртни случаи.
Освен личното страдание, този аспект вече повече от 20 години създава и една огромна обществена трагедия - говорим за стотиците хиляди разбити семейства и техните деца оставени без родители. Документирани са множество случаи на деца, изоставени на улицата след арестуването на техните родители. Други са принудени да живеят при роднини или са настанени в сиропиталища, което води до тежки психологически травми.
Принудително идеологическо “реформиране”
Както споменахме по-нагоре "реформирането" или "трансформацията" представлява ключов елемент в кампанията срещу Фалун Гонг, целящ да принуди практикуващите да се откажат от своите убеждения чрез комбинация от физически и психологически натиски. Според доклад на Амнести Интернешънъл, властите използват систематичен подход за "промиване на съзнанието", комбиниращ изтезания с изтощителни сесии на идеологическа обработка.
Методите включват изолация, унизително отношение, лишаване от сън, продължително излагане на пропаганда срещу Фалун Гонг, заплахи за безсрочно лишаване от свобода, емоционална манипулация, използване на бивши практикуващи или близки на жертвата, идеологическа индоктринация, физическо и психическо насилие, икономически наказания, използване на психотропни вещества, както и много други методи.
За тази цел са специално създадени центрове за "трансформация чрез принудително обучение" - друг ключов инструмент в преследването на практиката. Тези съоръжения официално не са част от съдебната система. Следва да се отбележи, че много от методите, описани по-горе са типични и за другите места, използвани за задържане на последователите на Фалун Дафа. Често разликата се свежда до специализация - налягането повече на един подход за сметка на друг, вътрешна организация и доколко мястото за задържане изпълнява и странични функции (като например в затворите и трудови лагери се използва за задържане на голям процент лица, които не са свързани с практиката).
Партийните лидери редовно насърчават служителите под тях да повишават ефективността си на “трансформиране”, като изрично или косвено заявяват, че това трябва да бъде постигнато независимо от тежестта на злоупотребите. Високопоставени партийни кадри често пътуват до трудови и затворнически лагери, за да инспектират методите и степента на трансформация, постигнати там. Прилагат се различни стимули, за насърчаване на служителите в местата за лишаване от свобода да оказват повече натиск. Те включват налагане на квоти и финансови стимули като повишение или парични премии на администраторите на лагери и надзирателите при постигане на зададените цели.
Очерняне, стигматизиране и дехуманизация
За да убеди своите служители, че е “приемливо” да вземат активно участие в преследването на невинни хора, партията разчита основно на познатата от историята на двадесети век тактика на дехуманизация на преследваната група. За тази цел от години поддържа интензивната кампания за очерняне на Фалун Дафа.
След като първоначалните му очаквания да ликвидира напълно Фалун Дафа за три месеца не се оправдават, Дзян Дзъмин сменя тактиката с по-дългосрочна, наблягайки повече на контрола на информацията. Така месеци след началото на преследването измисля етикета “култ”, който и до ден днешен е опорна точка за словесните атаки срещу практиката.
За налагането му впряга правителствени организации, медии, публикации, радио и телевизия, дори театрални постановки, комикси и изложби да убеждават китайския народ колко вредна е практиката.
Без каквото и да е основание на Фалун Дафа и последователите ѝ започват да се приписва вината за всякакви неблагоприятни събития, от престъпления до различни социални проблеми.
Партията стига до там, да инсценира така нареченото „самозапалване на площад Тиенънмън“, като обявява „самозапалилите се“ за последователи на Фалун Дафа. Случаят е широко раздухан, тъй като „случайно“ няколко телевизионни екипа са наблизо и заснемат събитията отблизо. Въпреки че по-късно журналисти от Запада намират сериозни несъответствия в официалната информация и събират доказателства и сведения, опровергаващи твърденията на режима, това не достига до китайската общественост. Вместо това непрестанните излъчвания на кадрите на държавните медии и съпътстващи репортажи и предавания изиграва огромна роля за обръщане на общественото мнение срещу Фалун Дафа.
Това води до силно изразена социална изолация, която е съзнателно проектирана. Близки и роднини на задържани са уволнявани от работа и са оставяни без пенсии и други социални придобивки. Децата на някои от практикуващите са изключвани от детски градини, училища и университети. Дори хората, които искат да помогнат на засегнатите, биват „предупреждавани“ и тормозени.
Информационно затъмнение
Кампанията за очерняне на Фалун Дафа не би могла да има успех без един от главните аспекти - потулването на информацията.
От първия ден на репресиите, режимът забранява всички книги и информационни материали, показващи практиката в позитивна светлина. Всички свързани сайтове са блокирани, а милиони книги са конфискувани и изгорени публично. По този начин партията лишава обществеността от възможността да се запознае със същността на практиката и да прецени характера ѝ.
За всичко това важна роля изиграват и западни компании, които с готовност продават и дори проектират технологии за следене и цензура на киберпространството. Благодарение на тях изобличаването на изтезанията и преследването, става много трудно и рисковано.
Репресии на Запад
Режимът не пести нито усилия нити средства, когато става въпрос за предотвратяване на изобличаване на репресиите над Фалун Гонг извън Китай. Комбинацията от икономически натиск, изнудване и примамливият достъп до китайския пазар се оказва мощен инструмент за налагане на мълчание върху водещите световни медии .
В началните години на преследването западните медии демонстрират забележителна журналистическа смелост, като нивото на отразяването съответства на значимостта на разкритията. "Ню Йорк Таймс" отделя специално внимание на темата, като я поставя шест пъти на своята корица, включително с отразяване на тайна пресконференция на практикуващи в Китай през 1999 г. "Уол Стрийт Джърнал" получава престижната награда "Пулицър" за поредица разследващи материали за масовите арести и изтезания. През 2001 г. "Уошингтън Поуст" първи разкрива съществуването на директни заповеди за изтезания и промиване на съзнанието на практикуващите .
Повратният момент настъпва след 2002 г., когато тенденцията рязко се променя. За да бъдат разбрани причините е показателен случаят с "Ню Йорк Таймс" - след среща между издателя Артър Сулцбергер и тогавашния китайски лидер Дзян Дзъмин, сайтът на вестника получава достъп до китайския пазар и създава китайскоезично издание, но изведнъж спира да публикува материали за Фалун Дафа. Пекинският кореспондент Диди Кристън по-късно свидетелства как редакторите активно са ѝ пречели да отразява темата за насилственото отнемане на органи .
По подобен начин китайските власти използват и олимпийските права като лост за натиск - през 2007 г. канадската CBC отменя планиран документален филм за Фалун Дафа под натиск от китайското посолство, тъй като телевизията държи правата за излъчване на Олимпиадата в Пекин. Подобен е случаят с "Уошингтън Поуст" през 2010 г., когато готова за публикуване статия на първа страница за Фалун Гонг е свалена след контакт с китайското посолство. Интересно е, че все пак авторът получава пълния хонорар - необичайна практика за неотпечатан материал .
Подобна тактика е насочена не само към вътрешността на страната. Държавни служители от различни страни информират, че са получавали материали срещу Фалун Дафа. Това често е придружено с натиск за потулване на информацията за преследването в Китай, предотвратяване на всякакви признания за приносите на Фалун Дафа към обществото и ограничаване на свързаните дейности на местно ниво като конференции и паради.
На подобен натиск са подлагани и много бизнесмени и собственици на медии, което обяснява сравнително ниската информираност на западното общество относно проблема.
Мирна съпротива
Още от преди началото на преследването, последователите на Фалун Дафа търсят диалог и мирно и доброжелателно разрешение на ситуацията, като това отношение остава непроменено и до днес. След началото на репресиите, на много от практикуващите е трудно да приемат, че собственото им правителство ги преследва без да са направили нищо. Известно време много вярват, че ако имат шанс на диалог, ще да могат да обяснят своята гледна точка и режимът ще поправи своята грешка и ще отмени гоненията. За съжаление на всички подобни опити отговорът е насилие и репресии. Така постепенно последователите на Фалун Дафа разбират, че комунистическата партия не търси доброжелателно разрешение.
Това постепенно оформя съпротивата срещу преследването в Китай - вместо да търсят невъзможен диалог с режима, практикуващите постепенно се отказват от протестите и жалбите в полза на усилията за информиране на своите съграждани за съществото на Фалун Дафа, преследването и лъжите на режима. Рискувайки свободата и живота си, практикуващите започват да създават и разпространяват информационни материали на улицата и сред своите познати. Много от тях използват интернет и други технически средства, за да разпространят информация за случващото се въпреки строгата цензура. В началото на преследването, преди китайският режим да успее да се домогне до влияние над водещите новинарски организации, няколко практикуващи успяват да говорят със западни журналисти за репресиите в Китай.
Извън Китай последователи на практиката организират редовни мирни протести пред китайските посолства и консулства, включително и в България, където чрез пресконференции и демонстрации те призовават за прекратяване на репресиите. Създадените информационни центрове и уеб сайтове документират нарушенията на човешките права и повишават международната осведоменост. Въпреки заплахите и опитите за сплашване от страна на китайските дипломатически представителства, практикуващите продължават да организират културни събития и информационни щандове.
Сайтът Minghui.org съставя и публикува поименен списък на китайски служители, замесени с преследването, като описва подробно и тяхната роля. Според запознати този списък има значително възпиращо действие, тъй като служителите в центровете за задържане, се страхуват, че делата им - често социално неприемливи - няма да останат тайна.
Благодарение на няколко лекарски организации в редица страни са прието закони, които регулират “трансплантационния туризъм” в Китай. Тези мерки помагат на гражданите на тези страни да не станат неволни съучастници в масовото насилственото отнемане на органи от практикуващи Фалун Дафа в Китай.
Не на последно място, с цел спиране на репресиите в Китай, логично последователите на Фалун Дафа търсят подкрепата на влиятелни хора, правителства и организации из цял свят. Те редовно се срещат с парламентаристи и правителствени представители, за да представят документирани случаи на нарушения на човешките права и да настояват за приемане на мерки срещу преследването; работят активно с международни правозащитни организации за изготвяне на подробни доклади за ситуацията в Китай; представители на практиката участват в сесиите на ООН и други международни форуми, където повдигат въпроса за системните нарушения на религиозната свобода; организират международни конференции с участието на експерти по право и политика, целящи да анализират правните механизми за търсене на отговорност.
Съдебни дела срещу репресиите
В отговор на систематичното преследване, практикуващите Фалун Гонг инициират множество съдебни дела в различни юрисдикции по света. Тези дела са насочени срещу високопоставени китайски длъжностни лица, отговорни за организирането и провеждането на репресиите. Сред най-значимите са делата срещу бившия китайски лидер Дзян Дзъмин и други висши функционери на режима, заведени в съдилища в САЩ, Испания, Аржентина и други страни .
В някои случаи съдилищата издават задочни присъди срещу китайски официални лица, което води до ограничаване на тяхното придвижване в чужбина. Тези съдебни процеси служат не само като средство за търсене на справедливост, но и като механизъм за документиране на нарушенията и повишаване на международната осведоменост.
Значителен успех е постигнат в редица държави, където съдилищата признават преследването като систематично нарушение на международното право. Например, през 2009 г. аржентински федерален съд издава заповед за арест на Дзян Дзъмин и други високопоставени китайски служители за тяхната роля в репресиите. В Европа няколко национални съдилища приемат дела срещу китайски длъжностни лица по принципа на универсалната юрисдикция, признавайки тежестта на извършените престъпления .
Международна подкрепа срещу репресиите
От началото на преследването много правителства по света призовават китайския режим да прекрати репресиите срещу Фалун Дафа. Благодарение на усилията на защитници на човешките права в много страни е прието или се готви да бъде прието законодателство, което да ограничи пътуванията до Китай, с цел трансплантация на органи с неизвестен произход. Ето някои от по-значимите примери:
През декември 2022 г., организацията “Лекари срещу насилственото отнемане на органи” публикува доклад относно насилственото отнемане на органи в Китай и неговите глобални последици.
На 5 май 2022 г. Европейският парламент прие спешна резолюция за осъждане на насилственото отнемане на органи в Китай. Тази стъпка може да се разглежда като продължение на резолюцията от декември 2013 г., която по-късно излиза и под формата на писмена декларация през септември 2016 г. Европейският парламент организира множество изслушвания и под различни форми критикува китайския режим заради репресиите срещу Фалун Дафа.
През май 2022 г. Великобритания въведе закон забраняващ пътуването в Китай с цел трансплантационен туризъм. Законодателството е прието като мярка за ограничаването на насилственото отнемане на органи в Китай. Подобни закони отдавна са в сила в Израел, Испания, Италия, Тайван, Норвегия и Белгия и др.
През септември 2021 г. коалиция от НПО организира Световна среща на високо равнище за предотвратяване и борба с насилственото отнемане на органи в Китай. В следствие на това беше обявена ‘Всеобщата декларация за предотвратяване и борба с насилственото отнемане на органи’.
На 14 юни 2021 г. ООН публикува изявление на 12 специални докладчици и експерти, в което изразява безпокойство от насилственото отнемане на органи в Китай.
През юли 2020 г. Майк Помпео, тогавашния държавен секретар на САЩ обявява “Призоваваме правителството на КНР незабавно да прекрати издевателствата и малтретирането на практикуващи Фалун Гонг...”
През март 2020 г. Международния трибунал за Китай, начело със сър Джефри Найс, след серия от изслушвания и проучване на сведения и доказателства, отсъди, че „че в Китай насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта се практикува в продължение на значителен период от време и има много голям брой жертви.“
Конгресът на САЩ почти единодушно приема 2 резолюции осъждащи отнемането на органи и репресиите срещу Фалун Дафа – едната през март 2010 г., втората през юни 2016 г. Преследването в Китай редовно попада в докладите за човешки права на Държавния департамент на САЩ и други институции.
Свидетели и доказателства
През годините са събрани множество свидетелства и документални доказателства за системното преследване на Фалун Гонг в Китай. Основен източник на информация са показанията на бивши затворници и техните семейства, които описват подробно методите на изтезания и принудителен труд в китайските затвори и трудово-превъзпитателни лагери. Тези свидетелства се потвърждават от избягали служители на системата за сигурност и медицински персонал, които разкриват детайли за организираната кампания на репресии .
Международни правозащитни организации и специални докладчици на ООН са събрали значителен обем документация, включваща официални китайски документи, полицейски заповеди и вътрешни директиви, доказващи държавната политика на преследване . Независими експерти и изследователи анализират тези материали, за да установят систематичния характер на нарушенията.
Съществена част от доказателствената база са и записи на телефонни разговори с китайски длъжностни лица, които неволно потвърждават съществуването на специални центрове за задържане и насилственото отнемане на органи. Към тях се добавят и спътникови снимки на съоръжения за задържане, медицински документи и финансови записи. Правозащитни групи поддържат обширни бази данни с имена на жертви, извършители и подробности за конкретни случаи на нарушения.
Важна роля в документирането на нарушенията играят докладите на авторитетни международни организации. Amnesty International и Human Rights Watch публикуват периодично подробни анализи за положението на Фалун Гонг практикуващите . Специалните докладчици на ООН по въпросите на изтезанията и религиозната свобода многократно изразяват загриженост относно системното преследване в своите официални доклади.
През 2006 г. книгата "Кървава жетва" (Bloody Harvest) за първи път документира систематичното принудително отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай. Докладът, публикуван от бившия канадски държавен секретар Дейвид Килгор и правозащитника Дейвид Мейтас. Той представя подробен анализ на медицински документи, записи от телефонни разговори със здравни заведения и множество свидетелски показания.
През 2016 г. двамата автори в колаборация с разследващият журналист Итън Гутман публикуват мащабно обновление на доклада, озаглавено "Кървава реколта/Клането: Актуализация". В него те анализират данни от над 700 центъра за трансплантации в Китай за периода 2000-2015 г. Изследването разкрива, че китайската трансплантационна система има капацитет да извършва над 100 хиляди трансплантации на години без наличието на работеща програма за даряване на органи.
През 2019 г. Китайският трибунал в Лондон, председателстван от сър Джефри Найс, провежда задълбочено разследване на твърденията за принудително отнемане на органи. След анализ на събраните доказателства, включително показания на над 50 свидетели и експерти, трибуналът заключава, че тази практика продължава да се извършва в значителен мащаб и днес. Тези независими разследвания допринасят съществено за международното разбиране на мащаба и систематичния характер на репресиите.
